Страшният съд (каталожен номер 954)

Каталожен номер: 954 Изобразени: Иисус Христос, Архангел Михаил, Света Богородица, Йоан Кръстител Категория: Библейски сцени Местонахождение: Произход: Православна Подходящи за: Помага за справедливо наказание на престъпниците Време за изработка:
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;

Размери и цени

Описание

Страшният съд или денят на страшния съд е основна концепция в християнската и като цяло на Авраамическите религии есхатология. В Християнството се говори още и за Последните дни, Второто пришествие на Исус Христос и Божието царство, последното последвано от Страшния съд [1]. Според есхатологията и вярата е Последният съд на изкуплението, на който Господ ще въздаде справедливост между хората - праведниците ще бъдат възнаградени, а грешниците наказани. За първите е отреден рай, а за вторите ад. Денят на Страшния съд се свърза с края на света и историята в есхатологичен план[2], а в литературата и изкуството се изобразява като сцена на адски мъки за грешниците, особено непокаялите се. Сред известните творби с подобна тематика са Ходене на Богородица по мъките и Божествена комедия. Най-известната фреска на Страшния съд е тази на Микеланджело в Сикстинската капела. В България най-известните фрески на Страшния съд със Съдния ден са тези в Драгалевския (1476) и Рилския манастир (1835).[3]Съдбата на човечеството, в етичен план, след деня на Страшния съд е значима тема в художествената литература и фолклора, като най-известното произведение по темата е "Божествена комедия" на Данте Алигиери.

Християнската догматика въвежда три основополагащи постулата в есхатологичен план :

Всеобщото спасение чрез изкуплението на Исус Христос (Бог Син) за Първородния грях и възкресението (като част от Всеобщата есхатология);
Денят на Страшния съд - виж Декалог и Седемте смъртни гряха;
Божието въздеяние;
Страшният съд като религиозна категория влиза в древния Апостолски символ на вярата, а е въведен в догматиката като Верую на/от Първия вселенски събор в 325 г.