Свети равноапостолни Константин и Елена (каталожен номер 822)

Свети равноапостолни Константин и Елена (каталожен номер 822)
Каталожен номер: 822 Изобразени: Свети равноапостолен цар Константин, Свети равноапостолна царица Елена Категория: Светци, Апостоли и Пророци Местонахождение: Произход: Православна Подходящи за: Помага при счупени кости (крака, ръце, таз, ребра), Пази от градушка Честване: 21.05 Време за изработка:
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни
Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;
Размери и цени
Декупаж - налични и по поръчка 3-4 дни:

9 Х 13 см - 13.00 €
13 x 18 см - 29.00 €
18 x 25 см - 36.00 €
25 x 35 см - 64.00 €
40 x 55 см - 128.00 €
50 x 65 см - 195.00 €

Ръчно рисувани по поръчка - 40 - 45 дни:

18 Х 25 см - 295.00 €
25 Х 35 см - 475.00 €
30 Х 40 см - 716.00 €
50 Х 65 см - 1230.00 €
Описание
Цар Константин се свързва въвеждането на християнството като официална религия във Византия. Константин Велики е първият християнски римски император, известен е и думите: „С това ще победиш!". При едно сражение срещу своя противник Максенций св. Константин видял на небето сияещ кръст и над него надпис: “С това ще победиш”! Константин заповядал да издигнат Христовия кръст като знаме на войската му. В тази решителна битка Константин победил. След победата той дал пълна свобода права на Църквата, за нея започнал нов живот, самият той приема християнската вяра в края на живота си, а през 313г. издава Миланския едикт /тази година се чества неговата 1700-годишнината/: Едикт за веротърпимост, издаден в Милано през юни 313 от император Лициний (308-324) със съгласието на император Константин I Велики - всички религии се обявяват за равноправни, християнството е окончателно легализирано. Провъзгласявайки равноправие на вероизповеданията в Римската империя се прекратили гоненията срещу християните. С покръстването си и с разнообразните мерки, които насърчават разпространението на християнството, той има важна роля за превръщането му от преследвана секта в преобладаваща религия в Европа.



В народния календар на този ден (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил) в Странджа се играят нестинарски игри. Танц върху жарава, наречен нестинарство, е главното “събитие” на празника на Св.Св. Константин и Елена – на 21 май. Обичаят е разпространен в началото на 20 век в някои села в Източна Тракия. При залез слънце жени и мъже отиват сред селото, където са изгорени дъбови дърва, жарта се разстила и когато светият тъпан задумка, нестинарите влизат и играят боси в огъня с иконите на Св. Константин и Св. Елена в ръце. След играта, начело с главния нестинар, носещ иконите, отиват в дома му или в пригоденото за тази цел параклисче, молят се и после се угощават. В миналото е била строго забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързвали празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярвало се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал".. Моми и ергени връзвали пролетни люлки за здраве, любов и веселие. Вярвало се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета.

Именници: Константин и Елена, още Динко, Ели, Еленка, Елица, Елин, Елина, Елка, Илона, Койчо, Коста, Костадин, Костадинка, Костадинко, Констанса, Констанца, Кунчо, Алена, Алейна, Лена, Ленко, Станимир, Станимира, Станка, Стоил, Трайко