Свети пророк Мойсей Боговидец (каталожен номер 1980)
Каталожен номер: 1980
Изобразени: Пророк Мойсей Категория: Светци, Апостоли и Пророци Местонахождение: Честване: 4.09 Време за изработка:
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;
Размери и цени
Описание
Библията сочи Моисей като основна фигура в така наречения Изход - преселението на евреите от Египет в Ханаан, както и в консолидирането на еврейските племена около култа към Яхве. На него се приписва също и обявяването на Десетте Божи заповеди - основа на еврейското законодателство (които според библейското предание получил лично от Яхве, докато пребивавал в планината Хорив или - според друга версия - на планината Синай), както и на редица други правни, религиозни и житейски норми от еврейската традиция.
За Моисей се счита, че е израснал в египетския владетелски двор като осиновен син на една от фараоновите дъщери. Според някои учени той е египтянин по произход, или принадлежи на семейство, силно повлияно от египетската културна традиция, а Библията го представя като човек, успял да запази народностното си самосъзнание на евреин (за да опазят живота му, родителите му го изоставили, но впоследствие неговата майка му станала дойка).
Именно съзнанието, че не египтяните, а страдащите от техния гнет евреи са неговите сънародници, го подтиква да се сближи с тях, а също и да влезе в конфликт с египетските власти. Принуден да напусне двореца, той става овчар в Мадиам (край планината Хорив), където служи на местния жрец Йотор, за чиято дъщеря се жени. В Мадиам Моисей прекарва около 60 години, през които изчаква смъртта на фараона Рамзес II и възкачването на престола на Менептах, които скоро бил заменен от Аменмезес.
В Мадиам, според преданието, за първи път Моисей среща Яхве и получава от него заповед да освободи евреите, да ги изведе от Египет и да ги засели в Ханаан (Палестина).
След неуспешни опити да направи това по мирен път и възползвайки се от ефекта, който поредица бедствия имат върху египетските власти и население, както и имайки (заедно със своя брат и неговата жена) славата на пророк на Яхве и велик магьосник, Моисей повдига въстание на евреите, ограбва местните египтяни и увличайки след себе си значителни по брой множества, тръгва към Ханаан. След като успява да се изтръгне от преследващата го египетска конница, преминавайки през някакъв внезапно засушен район на Червено море (според общоприетото схващане, но по вероятно е това да се е случило в т.нар. Папурово море, намирало се някога в областта на днешния Суецки канал), той се отправил към Хорив (или към Синай), а след това - към Ханаан.
След дълги перипетии, когато Моисей почти достигнал с народа си до Ханаан, той си дал сметка, че евреите не са подготвени нито да изпълняват заповедите на Яхве, нито изобщо да запазят култа към него, а също и че имат твърде слаба военна подготовка; мнозина от тях всъщност не били изоставили почитанието към разни египетски божества и копнеели да се върнат в Египет и да продължат да робуват на тамошните владетели. Затова Моисей (според Библията - по внушение на Яхве) не въвел евреите в Ханаан, а ги принудил да странстват още около 40 години, така че да добият закалката и самочувствието на народ-завоевател и да свикнат с почитанието само на един бог.
Междувременно получил основните напътствия на Яхве - Десетте божи заповеди, въвел институцията на Съдии на Израил - по-късно главни водачи на народа му, а също и превърнал брат си Аарон и неговите потомци и роднини от мъжки пол (така наречените левити) в жреци на Яхве.
Опитите му обаче да превърне сънародниците си в послушни вярващи и поданици (разказва Библията) ги накарали не толкова да станат верни на неговия бог и съвестни членове на общината, колкото да се чувстват негови "роби", а него самия постепенно превърнали в жесток тиран, който с огън и меч потушавал недоволствата, изпитвал особена нетърпимост към общуването на евреите с други народи и към всеки чужд култ и безмилостно наказвал всяко неподчинение, независимо от това кой си го е позволил: това той правел според преданието по внушение на Яхве.
Постепенно Моисей се убедил, че те никога няма да бъдат това, което той желаел да бъдат, и дори и в края на този срок (40-те години, прекарани в повторното пътуване към Ханаан) ги предупреждавал, че те и потомците им често пъти ще имат и други богове освен Яхве и че няма да следват заповедите му. Накрая разделил между 12-те еврейски племена бъдещите им владения, заселил някои от тях откъм източните брегове на река Йордан и повел останалите към тяхното истинско местоназначение - към ,,Обетованата земя".
Малко преди евреите наистина да бъдат въведени в Ханаан, Моисей починал, като оставил за свой наследник в началството над евреите Исус Навин.
За Моисей се счита, че е израснал в египетския владетелски двор като осиновен син на една от фараоновите дъщери. Според някои учени той е египтянин по произход, или принадлежи на семейство, силно повлияно от египетската културна традиция, а Библията го представя като човек, успял да запази народностното си самосъзнание на евреин (за да опазят живота му, родителите му го изоставили, но впоследствие неговата майка му станала дойка).
Именно съзнанието, че не египтяните, а страдащите от техния гнет евреи са неговите сънародници, го подтиква да се сближи с тях, а също и да влезе в конфликт с египетските власти. Принуден да напусне двореца, той става овчар в Мадиам (край планината Хорив), където служи на местния жрец Йотор, за чиято дъщеря се жени. В Мадиам Моисей прекарва около 60 години, през които изчаква смъртта на фараона Рамзес II и възкачването на престола на Менептах, които скоро бил заменен от Аменмезес.
В Мадиам, според преданието, за първи път Моисей среща Яхве и получава от него заповед да освободи евреите, да ги изведе от Египет и да ги засели в Ханаан (Палестина).
След неуспешни опити да направи това по мирен път и възползвайки се от ефекта, който поредица бедствия имат върху египетските власти и население, както и имайки (заедно със своя брат и неговата жена) славата на пророк на Яхве и велик магьосник, Моисей повдига въстание на евреите, ограбва местните египтяни и увличайки след себе си значителни по брой множества, тръгва към Ханаан. След като успява да се изтръгне от преследващата го египетска конница, преминавайки през някакъв внезапно засушен район на Червено море (според общоприетото схващане, но по вероятно е това да се е случило в т.нар. Папурово море, намирало се някога в областта на днешния Суецки канал), той се отправил към Хорив (или към Синай), а след това - към Ханаан.
След дълги перипетии, когато Моисей почти достигнал с народа си до Ханаан, той си дал сметка, че евреите не са подготвени нито да изпълняват заповедите на Яхве, нито изобщо да запазят култа към него, а също и че имат твърде слаба военна подготовка; мнозина от тях всъщност не били изоставили почитанието към разни египетски божества и копнеели да се върнат в Египет и да продължат да робуват на тамошните владетели. Затова Моисей (според Библията - по внушение на Яхве) не въвел евреите в Ханаан, а ги принудил да странстват още около 40 години, така че да добият закалката и самочувствието на народ-завоевател и да свикнат с почитанието само на един бог.
Междувременно получил основните напътствия на Яхве - Десетте божи заповеди, въвел институцията на Съдии на Израил - по-късно главни водачи на народа му, а също и превърнал брат си Аарон и неговите потомци и роднини от мъжки пол (така наречените левити) в жреци на Яхве.
Опитите му обаче да превърне сънародниците си в послушни вярващи и поданици (разказва Библията) ги накарали не толкова да станат верни на неговия бог и съвестни членове на общината, колкото да се чувстват негови "роби", а него самия постепенно превърнали в жесток тиран, който с огън и меч потушавал недоволствата, изпитвал особена нетърпимост към общуването на евреите с други народи и към всеки чужд култ и безмилостно наказвал всяко неподчинение, независимо от това кой си го е позволил: това той правел според преданието по внушение на Яхве.
Постепенно Моисей се убедил, че те никога няма да бъдат това, което той желаел да бъдат, и дори и в края на този срок (40-те години, прекарани в повторното пътуване към Ханаан) ги предупреждавал, че те и потомците им често пъти ще имат и други богове освен Яхве и че няма да следват заповедите му. Накрая разделил между 12-те еврейски племена бъдещите им владения, заселил някои от тях откъм източните брегове на река Йордан и повел останалите към тяхното истинско местоназначение - към ,,Обетованата земя".
Малко преди евреите наистина да бъдат въведени в Ханаан, Моисей починал, като оставил за свой наследник в началството над евреите Исус Навин.