Свети преподобен Серафим Саровски Чудотворец (каталожен номер 2086)
Каталожен номер: 2086
Изобразени: Серафим Саровски Категория: Светци, Апостоли и Пророци Местонахождение: За повод: За здраве Покровители: Покровител на Строителите, Покровител на Търговците Подходящи за: Помага при болести в кръста-ишиас, лумбаго, секване, Помага при болни крака, Помага при стомашно-чревни заболявания, Против болести, Помага при нападение на диви зверове, При душевни страдания Честване: 2.1/19.06 Време за изработка:
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;
Размери и цени
Описание
Преподобни Серафим Сароовски (в света: Прохор Исидорович Мошнин, според някои източници: Машнин; 19 юли 1754 (или 1759), Курск - 2 януари 1833, Саровски манастир) е йеромонах на Саровския манастир, който е сред най-почитаните руски светци.
Основател и покровител на Дивеевския женски манастир. Прославен от Руската православна църква през 1903 г. по инициатива на цар Николай II.
Свети Серафим Саровски е роден в Курск през 1754 г., в семейството на богатия и известен търговец Исидор Мошнин и съпругата му Агапия. Рано изгубва баща си. На 7-годишна възраст пада от камбанарията на строящия се Сергиево-казански катедрален храм (на мястото на по-рано изгоряла църква) „Св. Сергий Радонежки“, но остава невредим. Като юноша Прохор се разболява тежко. Докато боледува, веднъж насън му се явява Св. Богородица, която му обещава да го излекува. Сънят се сбъдва: по време на литийно шествие покрай дома му носят иконата „Знамение“ на Богородица и майка му го изнася, за да се докосне до иконата, след което Прохор оздравява.
През 1776 г. отива на поклонение в Киев в Киево-Печорската лавра, където старецът Доситей Киевски го благославя и му показва мястото, където трябва да приеме послушание и да бъде подстриган за монах - Саровския манастир. През 1778 г. става послушник на стареца Йосиф в Саровския манастир в Тамбовска губерния. През 1786 г. приема монашество и чин йеродякон, а през 1793 г. е ръкоположен за йеромонах.
През 1794 г. поради склонността си към уединение заживява в килия в гората, на 5 километра от манастира. Като аскетичен подвиг носел и през зимата, и през лятото една и съща дреха, сам си набавял храна в гората, спял малко, постел строго, четял свещените книги (Евангелието, писанията на светите отци), всеки ден дълго се молел и дълго оставал неподвижно като стълпник на речен камък. До килията си Серафим засадил овощна градина и направил пчелни кошери.
Основател и покровител на Дивеевския женски манастир. Прославен от Руската православна църква през 1903 г. по инициатива на цар Николай II.
Свети Серафим Саровски е роден в Курск през 1754 г., в семейството на богатия и известен търговец Исидор Мошнин и съпругата му Агапия. Рано изгубва баща си. На 7-годишна възраст пада от камбанарията на строящия се Сергиево-казански катедрален храм (на мястото на по-рано изгоряла църква) „Св. Сергий Радонежки“, но остава невредим. Като юноша Прохор се разболява тежко. Докато боледува, веднъж насън му се явява Св. Богородица, която му обещава да го излекува. Сънят се сбъдва: по време на литийно шествие покрай дома му носят иконата „Знамение“ на Богородица и майка му го изнася, за да се докосне до иконата, след което Прохор оздравява.
През 1776 г. отива на поклонение в Киев в Киево-Печорската лавра, където старецът Доситей Киевски го благославя и му показва мястото, където трябва да приеме послушание и да бъде подстриган за монах - Саровския манастир. През 1778 г. става послушник на стареца Йосиф в Саровския манастир в Тамбовска губерния. През 1786 г. приема монашество и чин йеродякон, а през 1793 г. е ръкоположен за йеромонах.
През 1794 г. поради склонността си към уединение заживява в килия в гората, на 5 километра от манастира. Като аскетичен подвиг носел и през зимата, и през лятото една и съща дреха, сам си набавял храна в гората, спял малко, постел строго, четял свещените книги (Евангелието, писанията на светите отци), всеки ден дълго се молел и дълго оставал неподвижно като стълпник на речен камък. До килията си Серафим засадил овощна градина и направил пчелни кошери.