Свети мъченик Трифон Апамейски чудотворец (каталожен номер 663)
Каталожен номер: 663
Изобразени: Свети Трифон Категория: Светци, Апостоли и Пророци Местонахождение: За повод: Имен ден Произход: Православна-Българска Покровители: Покровител на Винари и Лозари Подходящи за: Помага на Лудите, При психически заболявания, Помага за избавяне на полето, нивите и градините от вредители Честване: 01.02 Време за изработка:
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;
Размери и цени
Описание
Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в Комсада от силно вярващи родители. Заради тази вяра на родителите той бил надарен от бога с лечителска способност. Римският император Гордиан имал болрна дъщеря, която младият (17 годишен) Трифон излекувал. Славата му на изкусен лечител се разнесла из цялата империя. С възкачването на император Траян за християните настъпили тежки дни. Тогава започнало и мъченичеството на св.Трифон. Той бил заловен от римляните, хвърлили го в тъмница, измъчвали го, за да се откаже от вярата в Бог. Разгневеният Аквилин, управител на източните римски земи, издал смъртна присъда и светецът бил публично посечен. Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с мъченически венец и възнесъл последното си моление – да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и починал. Не станало нужда палачите да се занимават повече с него. Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, но мъченикът им се явил насъне и поискал да го погребат в родното му село. Те постъпили според волята му.
ТРИФОНОВДЕН е празникът посветен на светеца
Той е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон. Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждане на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
В народните вярвания Св.Трифон е патрон на лозята и лозарите. В една от многото легенди за него светецът е описан като лозар, който сам отрязал носа си с косера, докато зарязвал лозето. Затова Трифоновден наричат още Зарезановден или Трифон зарезан и се изпълняват обреди за плодородие на лозята през годината.
Още при изгрев слънце мъжете лозари се събират и отиват на лозята. Те носят обредни храни – пита, варена кокошка, пастърма, баница, ракия и бъклица вино.
Обикновено ходят на групи и водят със себе си гайдар. В лозето всеки си избира по един корен от гроздето.
Стопанинът поръсва лозниците със светена вода, взета сутринта от църквата и ги полива с вино. След това отрязва първите пръчки, като изричат благословия. От тях свива венчета, които поставя на калпака си, окичва портата на дома си или оставят на иконата. От лозовите пръчки слагат и в бъклицата с вино. След зарязването, всички участници в ритуала се събират и правят обща трапеза. На нея нареждат гозбите, приготвени за празника. Под съпровода на гайди и други инструменти играят хора и пеят песни. В някои селища различните групи взаимно си гостуват или се събират в кръчмата, където се веселят до зори.
Във високопланинските селища, където лозарството не е разпространено като поминък, празникът на св.Трифон е свързан с ритуалното магическо заплашване на дървета, които не дават плод. Двама здрави мъже изпълняват обред, известен в родопския край като „трифоносване”. Преди изгрев слънце те отидат с брадва при дърветата, които са безплод. Единият от тях замахва с брадвата, като с думи се заканва да отсече фиданката. Другият го моли да я пощади, като го убеждава, че дървото ще роди плод през годината.
В народната митология битува поверието, че Трифоновден е „хаталия ден”, т.е. лош ден. Затова на Трифоновде жените не подхващат никаква работа. Табу е да се докосват до остри предмети – нож, ножица, игла, куки, брадви и секира. Вярва се, че ако жената се нарани с някои от тези сечива – може да се роди недъгаво дете или сакат добитък. Денят е най-опасен за бременните жени. За да предотвратят всякаква злополука с остър предмет, жените или удрят ножа най-първо в огнена главня, или отрязват три пръчки с ножица, които хвърлят във вода.
Трифоновден се почита и като празник на мишките – „Мишкини празници”. За да прогонят животинките от домовете си, жените режат опашките на малките вредители, удрят ги три пъти на прага и три пъти на дръвника. В други краища пък празнуват Трифоновден в чест на зайците. Наричат го „Сечко-Дечко”. Жените месят малка питка, която изпичат в огнището, след като хвърлят в него заешки гребки. Питката раздават сред близки и съседи, за да умилостивят зайците.
ТРИФОНОВДЕН е празникът посветен на светеца
Той е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон. Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждане на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
В народните вярвания Св.Трифон е патрон на лозята и лозарите. В една от многото легенди за него светецът е описан като лозар, който сам отрязал носа си с косера, докато зарязвал лозето. Затова Трифоновден наричат още Зарезановден или Трифон зарезан и се изпълняват обреди за плодородие на лозята през годината.
Още при изгрев слънце мъжете лозари се събират и отиват на лозята. Те носят обредни храни – пита, варена кокошка, пастърма, баница, ракия и бъклица вино.
Обикновено ходят на групи и водят със себе си гайдар. В лозето всеки си избира по един корен от гроздето.
Стопанинът поръсва лозниците със светена вода, взета сутринта от църквата и ги полива с вино. След това отрязва първите пръчки, като изричат благословия. От тях свива венчета, които поставя на калпака си, окичва портата на дома си или оставят на иконата. От лозовите пръчки слагат и в бъклицата с вино. След зарязването, всички участници в ритуала се събират и правят обща трапеза. На нея нареждат гозбите, приготвени за празника. Под съпровода на гайди и други инструменти играят хора и пеят песни. В някои селища различните групи взаимно си гостуват или се събират в кръчмата, където се веселят до зори.
Във високопланинските селища, където лозарството не е разпространено като поминък, празникът на св.Трифон е свързан с ритуалното магическо заплашване на дървета, които не дават плод. Двама здрави мъже изпълняват обред, известен в родопския край като „трифоносване”. Преди изгрев слънце те отидат с брадва при дърветата, които са безплод. Единият от тях замахва с брадвата, като с думи се заканва да отсече фиданката. Другият го моли да я пощади, като го убеждава, че дървото ще роди плод през годината.
В народната митология битува поверието, че Трифоновден е „хаталия ден”, т.е. лош ден. Затова на Трифоновде жените не подхващат никаква работа. Табу е да се докосват до остри предмети – нож, ножица, игла, куки, брадви и секира. Вярва се, че ако жената се нарани с някои от тези сечива – може да се роди недъгаво дете или сакат добитък. Денят е най-опасен за бременните жени. За да предотвратят всякаква злополука с остър предмет, жените или удрят ножа най-първо в огнена главня, или отрязват три пръчки с ножица, които хвърлят във вода.
Трифоновден се почита и като празник на мишките – „Мишкини празници”. За да прогонят животинките от домовете си, жените режат опашките на малките вредители, удрят ги три пъти на прага и три пъти на дръвника. В други краища пък празнуват Трифоновден в чест на зайците. Наричат го „Сечко-Дечко”. Жените месят малка питка, която изпичат в огнището, след като хвърлят в него заешки гребки. Питката раздават сред близки и съседи, за да умилостивят зайците.