Свети Игнатий Брянчанинов, епископ Кавказский и Черноморский (каталожен номер 2494)
Каталожен номер: 2494
Изобразени: Свети Игнатий Брянчанинов Категория: Светци, Апостоли и Пророци Местонахождение: Честване: 30 април,13 май стар стил Време за изработка:
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;
Размери и цени
Описание
Св. Игнатий се родил в 1807 г. в Русия в дворянско семейство. Още от малък проявявал склонност към духовния живот, но по настояване на баща си завършил военното инженерното училище в Санкт-Петербург. Четейки творенията на светите отци, юношата се убедил в относителността и безполезността за вечния живот на светските науки и решил да стане монах. След запознанството си с Оптинския старец Лъв (Наголкин), намерението му укрепнало.
Завършил училището в 1826 година с чин поручик, но още на следващата година постъпил в манастир. Близо четири години бил послушник, а през 1831 приел монашески постриг. Месец по-късно бил ръкоположен за йеромонах и поставен за игумен на манастир. По-късно дълги години (1834-1857 г). св. Игнатий бил настоятел на Троице-Сергиевата пустиня близо до Санкт-Петербуг в архимандритски сан, а през 1857 година бил хиротонисан за епископ с катедра в гр. Ставропол. По собствена молба, поради болест, напуснал епископския пост и се оттеглил в манастир, където и починал в 1867 година.
Към лика на светците св. Игнатий е причислен от Руската Православна Църква през 1988 година. В същата година мощите му били пренесени в Ярославския Толгски манастир, където почиват и до днес.
Св. Игнатий Брянчанинов бил деен учител на монасите и с целия си живот бил пример на самоотверженост, на борба със страстите и скърбите. Оставил огромно богословско и аскетическо творчество. Съчиненията му, издадени още приживе, привличат с дълбокото познаване на Свещеното Писание и на творбите на Светите Отци на Църквата, осмислени творчески съобразно с духовните нужди на съвременността. Сред тях са сборниците "Аскетически опити", "Аскетическа проповед", "Принос към съвременното монашество", Отечник" (сборник с мисли и примери от живота на древното монашество), "Понятие за ересите и разкола", "Християнският пастир и християнинът-художник", "Слово за човека", "Слово за смъртта" и други, отдавна признати за класически произведения на православното богословие.
Завършил училището в 1826 година с чин поручик, но още на следващата година постъпил в манастир. Близо четири години бил послушник, а през 1831 приел монашески постриг. Месец по-късно бил ръкоположен за йеромонах и поставен за игумен на манастир. По-късно дълги години (1834-1857 г). св. Игнатий бил настоятел на Троице-Сергиевата пустиня близо до Санкт-Петербуг в архимандритски сан, а през 1857 година бил хиротонисан за епископ с катедра в гр. Ставропол. По собствена молба, поради болест, напуснал епископския пост и се оттеглил в манастир, където и починал в 1867 година.
Към лика на светците св. Игнатий е причислен от Руската Православна Църква през 1988 година. В същата година мощите му били пренесени в Ярославския Толгски манастир, където почиват и до днес.
Св. Игнатий Брянчанинов бил деен учител на монасите и с целия си живот бил пример на самоотверженост, на борба със страстите и скърбите. Оставил огромно богословско и аскетическо творчество. Съчиненията му, издадени още приживе, привличат с дълбокото познаване на Свещеното Писание и на творбите на Светите Отци на Църквата, осмислени творчески съобразно с духовните нужди на съвременността. Сред тях са сборниците "Аскетически опити", "Аскетическа проповед", "Принос към съвременното монашество", Отечник" (сборник с мисли и примери от живота на древното монашество), "Понятие за ересите и разкола", "Християнският пастир и християнинът-художник", "Слово за човека", "Слово за смъртта" и други, отдавна признати за класически произведения на православното богословие.