Свети Роман Сладкопевец (каталожен номер 2130)
Каталожен номер: 2130
Изобразени: Свети Роман Сладкопевец Категория: Светци, Апостоли и Пророци Местонахождение: Покровители: Покровител на църковните певци Честване: 1.10 Време за изработка:
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;
Размери и цени
Описание
Преподобният Роман Сладкопевец бил добродетелен и ревностен християнин, клисар в храма "Света София" в Константинопол (Цариград). За кротостта и благочестието му патриарх Евтимий Константинополски го обикнал, но някои църковни служители му завидели: започнали да му се присмиват и му пакостяли.
Веднаж на вечерня срещу Рождество Христово те му дали в ръце богослужебна книга и го накарали да изпее от амвона хвалебна песен към Бога. Но преподобният не умеел да пее и не могъл да прочете текста, защото бил неук. Посрамен пред многото богомолци, Роман дълго плакал и се молил след богослужението. После задрямал изтощен. В съня му Божията Майка му подала книжен свитък и с тих глас го наставила да го изяде. Като се пробудил, св. Роман с почуда открил, че може да пише и чете. Божията майка му отворила ума и да разбира Писанията, както някога Господ стори това с Апостолите (Лук. 24:45).
Всенощното бдение продължавало. Скоро с удивление и наслада всички чули от амвона св. Роман сладкогласно да пее "Девицата днес ражда Свръхестествения..." Преп. Роман бил ръкоположен за дякон, учел тези, които дотогава го укорявали в невежество и умрял в дълбока старост
Редом с преп. Йоан Кукузел, св. Роман с право е признат за най-добрия песнописец - както по богатство на мислите, съдържащи се в неговите песнопения, така и по поетическото им вдъхновение, одухотвореност и дълбочина на чувствата и възвишеност на езика. В своите песнопения Църквата го възпява като сладкогласна гусла, сладкозвучна цитра на Божествения Дух, славей на божествената песен, струна на преславните слова.
Св. Роман довел до съвършенство формата на проповед в стихове (със строфи и рефрен), често с елемент на драматизация. Автор на повече от 1000 химна, от които днес известни са около 85, които обличал във формата на създадения от него нов богослужебен жанр кондак. Шест от химните са посветени на библейски теми (напр. за предателството на Юда, Плачът на Божията майка и др.). Най-известни са рождественският кондак "Дева днес Пресущественнаго Рождает", "В молитвах неусыпающую", "Душе моя, душе моя, возстани" и др.). Освен на кондаци, свети Роман Сладкопевец се смята за творец и на икоси.
Като поет преп. Роман бил продължител на традицията на преп. Ефрем Сирин. Творчеството му се отличава с народна простота и интензивност на преживяването. Чрез него във византийската литература навлязло световъзприятието на простия човек от различните народности на империята, на които дотогава се отделяла малка роля.
Веднаж на вечерня срещу Рождество Христово те му дали в ръце богослужебна книга и го накарали да изпее от амвона хвалебна песен към Бога. Но преподобният не умеел да пее и не могъл да прочете текста, защото бил неук. Посрамен пред многото богомолци, Роман дълго плакал и се молил след богослужението. После задрямал изтощен. В съня му Божията Майка му подала книжен свитък и с тих глас го наставила да го изяде. Като се пробудил, св. Роман с почуда открил, че може да пише и чете. Божията майка му отворила ума и да разбира Писанията, както някога Господ стори това с Апостолите (Лук. 24:45).
Всенощното бдение продължавало. Скоро с удивление и наслада всички чули от амвона св. Роман сладкогласно да пее "Девицата днес ражда Свръхестествения..." Преп. Роман бил ръкоположен за дякон, учел тези, които дотогава го укорявали в невежество и умрял в дълбока старост
Редом с преп. Йоан Кукузел, св. Роман с право е признат за най-добрия песнописец - както по богатство на мислите, съдържащи се в неговите песнопения, така и по поетическото им вдъхновение, одухотвореност и дълбочина на чувствата и възвишеност на езика. В своите песнопения Църквата го възпява като сладкогласна гусла, сладкозвучна цитра на Божествения Дух, славей на божествената песен, струна на преславните слова.
Св. Роман довел до съвършенство формата на проповед в стихове (със строфи и рефрен), често с елемент на драматизация. Автор на повече от 1000 химна, от които днес известни са около 85, които обличал във формата на създадения от него нов богослужебен жанр кондак. Шест от химните са посветени на библейски теми (напр. за предателството на Юда, Плачът на Божията майка и др.). Най-известни са рождественският кондак "Дева днес Пресущественнаго Рождает", "В молитвах неусыпающую", "Душе моя, душе моя, возстани" и др.). Освен на кондаци, свети Роман Сладкопевец се смята за творец и на икоси.
Като поет преп. Роман бил продължител на традицията на преп. Ефрем Сирин. Творчеството му се отличава с народна простота и интензивност на преживяването. Чрез него във византийската литература навлязло световъзприятието на простия човек от различните народности на империята, на които дотогава се отделяла малка роля.