Света мъченица Лариса Готска (каталожен номер 577)
Каталожен номер: 577
Изобразени: Света Лариса Готска Категория: Светци, Апостоли и Пророци Местонахождение: Честване: 26.03 Време за изработка:
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;
Размери и цени
Описание
Света мъченица Лариса заедно с други мъченици пострадали за Христовата вяра в първата половина на 4 век в Готия.
На 26 март православната църква чества паметта на „26 мъче-
ници, пострадали в Готия при царуването на Валенс и Гра-
циан изгорени в църква при извършване на служба.
За събитията, които са били свързани непосредствено с из-
гарянето на тези мъченици, ние не знаем никакви под-
робности. Сведенията на историческите извори са единодушни
само по отношение на главните факти, които те предават, но
противоречиви, що се отнася до коментарите за тях. През
377 година император Валенс разрешава на значителен брой християни от местното
население, които са напуснали родните си места поради гонени-
ята на императорите Деций и Диоклециан в края на ІІІ и нача-
лото на ІV век и намерили убежище отвъд Дунав, да се завърнат
в своята родина и да се заселят на юг от Стара планина, пред-
имно в района на Одрин/Адрианопол. Малко по-късно сред
това население настъпва голямо брожение срещу императора,
което за кратко време се превръща в твърде значителен по раз-
мери бунт. В помощ на разбунтувалите се идват техните родст-
веници отвъд Дунав, наричани от историческите извори-готи
– голяма част от историците съвсем неоснователно считат тези
готи за германски племена и имат големи затруднения да обяснят
техния етнически произход, но и обстоятелствата по
какъв начин тези германски племена са се добрали до нашите
земи и след това изчезват, без да оставят никакви слeди слeд
себе си. А какви са били тези готи, Паисий Хилендарски знае
по-добре от повечето историци, които ги считат за германци:
„Тук е явно, че българите по това време именували готи и
конен народ и досега пребивават покрай Дунав в Тракия, а по
онова време именували ги готи..."
На 19 август 378 година бунтовниците, заедно с притеклите
им се на помощ техни родственици отвъд Дунав, нанасят при
Адрианопол съкрушително поражение на римската войска.
Император Валенс се опитва да избяга и се скрива в една къща
в околностите на града, но бунтовниците го настигат и изгарят
къщата, в която той се бил скрил, заедно с него.
Според главният историк на тази епоха, Амиан Марцелин заявява,
че в същата година колелото на
Фортуна, надарила римляните с безброй блага, се обръща и въз-
вестява близката гибел на империята. Впоследствие манипу-
лираните исторически извори се опитват да обяснят произлез-
лите събития и изгарянето на императора като Божие наказание
поради „преминаването на Валенс на страната на еретиците“,
без да пояснят кои са "православни" и кои "еретици-ариани". И
защо този император еретик в съюз с "православния" папа
Дамас І изгорил на клада 26 "еретици-ариани", които след това
били почетени в календара и на православната църква като
мъченици за правата вяра
На 26 март православната църква чества паметта на „26 мъче-
ници, пострадали в Готия при царуването на Валенс и Гра-
циан изгорени в църква при извършване на служба.
За събитията, които са били свързани непосредствено с из-
гарянето на тези мъченици, ние не знаем никакви под-
робности. Сведенията на историческите извори са единодушни
само по отношение на главните факти, които те предават, но
противоречиви, що се отнася до коментарите за тях. През
377 година император Валенс разрешава на значителен брой християни от местното
население, които са напуснали родните си места поради гонени-
ята на императорите Деций и Диоклециан в края на ІІІ и нача-
лото на ІV век и намерили убежище отвъд Дунав, да се завърнат
в своята родина и да се заселят на юг от Стара планина, пред-
имно в района на Одрин/Адрианопол. Малко по-късно сред
това население настъпва голямо брожение срещу императора,
което за кратко време се превръща в твърде значителен по раз-
мери бунт. В помощ на разбунтувалите се идват техните родст-
веници отвъд Дунав, наричани от историческите извори-готи
– голяма част от историците съвсем неоснователно считат тези
готи за германски племена и имат големи затруднения да обяснят
техния етнически произход, но и обстоятелствата по
какъв начин тези германски племена са се добрали до нашите
земи и след това изчезват, без да оставят никакви слeди слeд
себе си. А какви са били тези готи, Паисий Хилендарски знае
по-добре от повечето историци, които ги считат за германци:
„Тук е явно, че българите по това време именували готи и
конен народ и досега пребивават покрай Дунав в Тракия, а по
онова време именували ги готи..."
На 19 август 378 година бунтовниците, заедно с притеклите
им се на помощ техни родственици отвъд Дунав, нанасят при
Адрианопол съкрушително поражение на римската войска.
Император Валенс се опитва да избяга и се скрива в една къща
в околностите на града, но бунтовниците го настигат и изгарят
къщата, в която той се бил скрил, заедно с него.
Според главният историк на тази епоха, Амиан Марцелин заявява,
че в същата година колелото на
Фортуна, надарила римляните с безброй блага, се обръща и въз-
вестява близката гибел на империята. Впоследствие манипу-
лираните исторически извори се опитват да обяснят произлез-
лите събития и изгарянето на императора като Божие наказание
поради „преминаването на Валенс на страната на еретиците“,
без да пояснят кои са "православни" и кои "еретици-ариани". И
защо този император еретик в съюз с "православния" папа
Дамас І изгорил на клада 26 "еретици-ариани", които след това
били почетени в календара и на православната църква като
мъченици за правата вяра







