Разпятие Христово (каталожен номер 1088)
Каталожен номер: 1088
Изобразени: Иисус Христос, Света Богородица, Апостол Йоан Богослов Категория: Иисус Христос Местонахождение: Произход: Православна Покровители: Пази дома Подходящи за: Помага срещу кражби и загуби Време за изработка:
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;
Размери и цени
Описание
"Разпятието на нашия Господ Иисус Христос" е един от най-трагичните образи, създадени от древните иконописци. На кръста е разпнат Иисус Христос - Синът Божи и Син Човешки, принесен в жертва като агнец на заколение за изкупление на греховете и спасението на хората.
В образите на древните икони разпятието е предадено сдържано, тъй като нищо не би могло да изрази случващото се! Затова и иконописецът прибягва до строгия, лаконичен и условен език на символите. Иконата е само символичен образ на Христовата Божествена жертва, чиято вселенска същност е непостижима и непредставима. Бог Син приел мъченическа смърт: "Свърши се".
Въъображаемият простор е пресъздаден чрез златния фон на иконата. В него от земята до небето се извисява кръстът с разпнатия на него Богочовек - като мост, съединяващ земното и небесното царство. Защото само Разпятието може да издигне човека от суетния му и тщестлавен живот, за да изпита вечността. Спасителят сякаш прегръща света с прикованите си на кръста ръце. Красотата на Образа не е загубена, по Тялото Му няма следи от физически мъчение, само скръбта в израза и движенията на заобикалящите Го, пресъздава мига.
Под укрепения в подножието си кръст се вижда чернотата на пещера, олицетворяваща съкровеното, невидимото. В недрата на земята се вижда прахта на първия човек Адам, като символична съпоставка на Първочовека и Новия Адам - Богочовекът Христос, както е казано "както в Адам всички умират, тъй и в Христос всички ще оживеят; но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови" (1Кор. 15:22-3). Прахта на Адам е обозначена е с череп, върху който се стича кръвта на прободените с гвоздеи нозе на Христа - кръвта на Изкуплението.
Права до кръста обикновено е изобразена Пресвета Богородица с ръце, повдигнати на височината на лицето или на гърдите. Богородица е в тъмни дрехи, а фигурата и изражението Й изразяват безутешна скръб. Също в цял ръст, с приведена глава е изобразен и св. Иоан Богослов - ученикът, на когото Иисус поръчал да се грижи за майка Му. На някои изображения са изрисувани и жени, а понякога и стотникът Лонгин с копие в ръка. Зад тях са стените на града - стените на Иерусалим.
Над главата на Христа е закована табелка с надпис, написан от Пилат Понтийски "Иисус Назорей, Цар Иудейски" (ИНЦИ) (Иоан. 19:19).
В горната част на Разпятието са изобразени най-често два летящи ангела, които се спускат от небето към Христа. На някои икони единият от тях придържа към гърдите на Иисуса чаша, в която се стича кръв и вода от прободеното Му ребро.
В образите на древните икони разпятието е предадено сдържано, тъй като нищо не би могло да изрази случващото се! Затова и иконописецът прибягва до строгия, лаконичен и условен език на символите. Иконата е само символичен образ на Христовата Божествена жертва, чиято вселенска същност е непостижима и непредставима. Бог Син приел мъченическа смърт: "Свърши се".
Въъображаемият простор е пресъздаден чрез златния фон на иконата. В него от земята до небето се извисява кръстът с разпнатия на него Богочовек - като мост, съединяващ земното и небесното царство. Защото само Разпятието може да издигне човека от суетния му и тщестлавен живот, за да изпита вечността. Спасителят сякаш прегръща света с прикованите си на кръста ръце. Красотата на Образа не е загубена, по Тялото Му няма следи от физически мъчение, само скръбта в израза и движенията на заобикалящите Го, пресъздава мига.
Под укрепения в подножието си кръст се вижда чернотата на пещера, олицетворяваща съкровеното, невидимото. В недрата на земята се вижда прахта на първия човек Адам, като символична съпоставка на Първочовека и Новия Адам - Богочовекът Христос, както е казано "както в Адам всички умират, тъй и в Христос всички ще оживеят; но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови" (1Кор. 15:22-3). Прахта на Адам е обозначена е с череп, върху който се стича кръвта на прободените с гвоздеи нозе на Христа - кръвта на Изкуплението.
Права до кръста обикновено е изобразена Пресвета Богородица с ръце, повдигнати на височината на лицето или на гърдите. Богородица е в тъмни дрехи, а фигурата и изражението Й изразяват безутешна скръб. Също в цял ръст, с приведена глава е изобразен и св. Иоан Богослов - ученикът, на когото Иисус поръчал да се грижи за майка Му. На някои изображения са изрисувани и жени, а понякога и стотникът Лонгин с копие в ръка. Зад тях са стените на града - стените на Иерусалим.
Над главата на Христа е закована табелка с надпис, написан от Пилат Понтийски "Иисус Назорей, Цар Иудейски" (ИНЦИ) (Иоан. 19:19).
В горната част на Разпятието са изобразени най-често два летящи ангела, които се спускат от небето към Христа. На някои икони единият от тях придържа към гърдите на Иисуса чаша, в която се стича кръв и вода от прободеното Му ребро.