Пресвета Богородица Иверска-Портарица (каталожен номер 2415)
Каталожен номер: 2415
Изобразени: Света Богородица, Иисус Христос Категория: Света Богородица и Христос Местонахождение: За повод: За здраве Иконографски тип: Одигитрия Произход: Православна Покровители: Закриля децата, Пази дома, Покровителства възрастните хора Подходящи за: Помага на болните, При психически заболявания, При тежки заболявания, Против болести, Помага против измами, Помага срещу кражби и загуби, Пази от пожар, За покаяние, Предпазва от врагове Честване: 12.02/13.10 Време за изработка:
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;
Размери и цени
Описание
Царуването ва византийският император иконоборец Теофил (IХ в.) било време на най-жестоки гонения срещу християните, които почитали светите икони. По това време, близо до Никея, живеела богата благочестива вдовица заедно с младият си син. Тя пазела в дома си една заветна светиня – чудотворна икона на Божията Майка, нарисувана според преданието от св. Апостол и евангелист Лука. Веднъж в дома и дошли група войници иконоборци, които знаели за иконата и параклиса, където тя се съхранявала. Вдовицата, знаейки тяхното сребролюбие им предложила пари, и така, получила отсрочка до следващия ден. На тръгване един от войниците ударил с оръжието си иконата по образа и веднага, като от рана, потекла кръв. Преданието разказва, че този войн, на име Варвар, поразен от чудото, по-късно се покаял и завършил живота си като монах в Иверския монастир.
След като войниците си отишли, вдовицата дълго се молила, после занесла иконата на морския бряг и я пуснала в морето. Какво било нейното удивление и радост, когато видяла, че иконата не потънала а се понесла на запад по повърхността на морето.
Междувпрочем, синът на тази благочестива вдовица, криейки се от гонителите се заселил на Атон, на мястото, където по-късно бил построен Иверският монастир. От него атонските иноци узнали за древната икона, спасена с Божията сила от потъване.
Изминали две столетия и никой не знаел къде се намира заветната светиня. Един ден монасите от иверската света обител неочаквано видели от морето огнен стълб който се издигал до самото небе. Няколко нощи не преставало чудното явление. Оказало се, че огненият стълб се издигал над една икона на Божията Майка, но щом монасите се опитвали да се приближат до нея, тя се отдалечавала от тях.(на морският бряг били се стекли множество монаси и от другите манастири).
По това време в Иверската обител живеел един свят старец на име Гавриил, родом от Иверия. Той имал честта след чудно видение на Божията Майка, изпълнен с вяра, способна планини да премества, да тръгне по морето като по сухо, и с благоговеен трепет взел в ръце светата икона. Всички ликували с неизказана радост.
Три дни и три нощи монасите се молели пред нея, а след това тържествено я занесли в монастирския храм и я поставили в светия олтар. Но когато, на следващата сутрин един от братята дошъл да запали кандилата,
той не намерил иконата там. Вместо това, я открили над монастирските порти. Монасите отново я внесли в храма, но на другия ден отново я намерили на същото място. Това се случило три пъти. Най-сетне Божията Майка отново се явила на благочестивия инок Гаврийл и му казала:
“Кажи на братята, че Аз не искам да бъда пазена от вас, но желая Сама да бъда ваша пазителка и застъпница не само в земния, но и в бъдещия живот”.
Преизпълнени с радост и благодарност, монасите построили в чест на Св.Богородица параклис над вратите на монастира и поставили в него светата икона, която започнали да наричат “Вратарница” (на гръцки “Портаитиса”), според мястото, което Сама Небесната Царица избрала за Своята икона.
Иверската икона, като зорка Вратарница предупреждавала (и предупреждава) атонските жители за наближаващи бедствия. Монасите на Света Гора и вярващите по целия свят знаят, че когато предстоят тежки изпитания,
"С думи могат да бъдат оборени думи, но с какво ще оборим делата?" Св. Григорий Палама
Според преданието на Православната Църква, св.Атонска Гора била просветена с Евангелска проповед от Пресвета Богородица наскоро след Възнесението на Господа.
Когато светите апостоли хвърлили в Йерусалим жребие кой къде да да проповядва Евангелието, на Света Богородица се паднала Иверската страна (древното название на Грузия). Но Ангел Господен Й известил, че това място ще се просвети по-късно, “а Теб – казал Й Ангелът, - Те очаква друга страна, където Сам Господ ще Те заведе.
В същото време възкресеният чудотворно от Господа четверодневен Лазар, който по това време бил епископ на о-в Кипър, горещо желаел да види Божията Майка, но се боял да отиде в Йерусалим поради гонението, повдигнато от юдеите. Затова със съгласието на Пресвета Богородица той изпратил кораб, с който Тя заминала за о.Кипър. Неочаквано обаче задухал източен вятър и коръбът вместо в кипърското пристанище стигнал до Атонската планина, по онова време пълна с капища на идоли, където се принасяла жертва на бесовете. Там, Пресветата Дева благовестила на събралото се множество хора за рождението и земния живот на Иисуса Христа както и Неговото учение. Всички, които чули нейната проповед, паднали на земята, поклонили се на Родилия Се от Нея Бог и приели християнската вяра. Тогава Пресвета Богородица им оставила за епископ един от Своите спътници на име Климент, и като благословила с радост народа, казала: “Нека, това място бъде Мой жребий, който Ми е даден от Моя Син и Бог. Благодатта Божия да пребъдва върху тази земя и върху тези, които живеят тук с вяра в Моя Син и пазят неговите заповеди... А аз ще бъда застъпница на това място пред Бога”. По-късно, през X-XI век, на мястото, където Божията Майка слязла, за да посети Атон, бил основан Иверският монастир. В него се пази една велика светиня
След като войниците си отишли, вдовицата дълго се молила, после занесла иконата на морския бряг и я пуснала в морето. Какво било нейното удивление и радост, когато видяла, че иконата не потънала а се понесла на запад по повърхността на морето.
Междувпрочем, синът на тази благочестива вдовица, криейки се от гонителите се заселил на Атон, на мястото, където по-късно бил построен Иверският монастир. От него атонските иноци узнали за древната икона, спасена с Божията сила от потъване.
Изминали две столетия и никой не знаел къде се намира заветната светиня. Един ден монасите от иверската света обител неочаквано видели от морето огнен стълб който се издигал до самото небе. Няколко нощи не преставало чудното явление. Оказало се, че огненият стълб се издигал над една икона на Божията Майка, но щом монасите се опитвали да се приближат до нея, тя се отдалечавала от тях.(на морският бряг били се стекли множество монаси и от другите манастири).
По това време в Иверската обител живеел един свят старец на име Гавриил, родом от Иверия. Той имал честта след чудно видение на Божията Майка, изпълнен с вяра, способна планини да премества, да тръгне по морето като по сухо, и с благоговеен трепет взел в ръце светата икона. Всички ликували с неизказана радост.
Три дни и три нощи монасите се молели пред нея, а след това тържествено я занесли в монастирския храм и я поставили в светия олтар. Но когато, на следващата сутрин един от братята дошъл да запали кандилата,
той не намерил иконата там. Вместо това, я открили над монастирските порти. Монасите отново я внесли в храма, но на другия ден отново я намерили на същото място. Това се случило три пъти. Най-сетне Божията Майка отново се явила на благочестивия инок Гаврийл и му казала:
“Кажи на братята, че Аз не искам да бъда пазена от вас, но желая Сама да бъда ваша пазителка и застъпница не само в земния, но и в бъдещия живот”.
Преизпълнени с радост и благодарност, монасите построили в чест на Св.Богородица параклис над вратите на монастира и поставили в него светата икона, която започнали да наричат “Вратарница” (на гръцки “Портаитиса”), според мястото, което Сама Небесната Царица избрала за Своята икона.
Иверската икона, като зорка Вратарница предупреждавала (и предупреждава) атонските жители за наближаващи бедствия. Монасите на Света Гора и вярващите по целия свят знаят, че когато предстоят тежки изпитания,
"С думи могат да бъдат оборени думи, но с какво ще оборим делата?" Св. Григорий Палама
Според преданието на Православната Църква, св.Атонска Гора била просветена с Евангелска проповед от Пресвета Богородица наскоро след Възнесението на Господа.
Когато светите апостоли хвърлили в Йерусалим жребие кой къде да да проповядва Евангелието, на Света Богородица се паднала Иверската страна (древното название на Грузия). Но Ангел Господен Й известил, че това място ще се просвети по-късно, “а Теб – казал Й Ангелът, - Те очаква друга страна, където Сам Господ ще Те заведе.
В същото време възкресеният чудотворно от Господа четверодневен Лазар, който по това време бил епископ на о-в Кипър, горещо желаел да види Божията Майка, но се боял да отиде в Йерусалим поради гонението, повдигнато от юдеите. Затова със съгласието на Пресвета Богородица той изпратил кораб, с който Тя заминала за о.Кипър. Неочаквано обаче задухал източен вятър и коръбът вместо в кипърското пристанище стигнал до Атонската планина, по онова време пълна с капища на идоли, където се принасяла жертва на бесовете. Там, Пресветата Дева благовестила на събралото се множество хора за рождението и земния живот на Иисуса Христа както и Неговото учение. Всички, които чули нейната проповед, паднали на земята, поклонили се на Родилия Се от Нея Бог и приели християнската вяра. Тогава Пресвета Богородица им оставила за епископ един от Своите спътници на име Климент, и като благословила с радост народа, казала: “Нека, това място бъде Мой жребий, който Ми е даден от Моя Син и Бог. Благодатта Божия да пребъдва върху тази земя и върху тези, които живеят тук с вяра в Моя Син и пазят неговите заповеди... А аз ще бъда застъпница на това място пред Бога”. По-късно, през X-XI век, на мястото, където Божията Майка слязла, за да посети Атон, бил основан Иверският монастир. В него се пази една велика светиня