Свети Паскал Байлон (каталожен номер 2528)
Каталожен номер:
Изобразени: Свети Паскал Категория: Светци, Апостоли и Пророци Местонахождение: Произход: Католически Честване: 17.5 Време за изработка:
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;
Размери и цени
Описание
Роден: 16 май 1540, Торе Хермоза, Испания
Починал: 17 май 1592, Виляреал, Испания
Честване: 17 май
Вид честване: факултативно възпоменание
Свети Паскал Байлон е испански монах и мистик от Ордена на малките братя. Роден е на 16-ти май 1540 г., в деня на Петдесятница, в Торе Хермоза, Арагон в семейство със скромен произход. От ранна възраст той става пастир и докато работи често се усамотява, за да се моли. Научава се да чете и пише сам, като се упражнява с помощта на молитвени книги. На 24-годишна възраст е приет в новициата във францискански манастир. На следващата година полага своя тържествен обет като „брат мирянин“, чувствайки се недостоен за свещеничеството. Служи в манастира и скоро става известен с добротата си към бедните и строгия си аскетизъм. Целият му живот се характеризира с дълбока любов към Евхаристията, която му носи титлата „богослов на Евхаристията“. Заради страстната му отдаденост и почит към тайната на Светата Евхаристия, той често е изобразен в акт на обожаване на Пресветото Тайнство, изложено в ostensorium. Умира в манастира във Виля Реал, близо до Валенсия, на 17-ти май 1592 г., в неделята на Петдесятница. Канонизиран е от папа Александър VIII през 1690 г., а през 1897 г. папа Лъв XIII го провъзгласява за покровител на Евхаристийните конгреси.
Починал: 17 май 1592, Виляреал, Испания
Честване: 17 май
Вид честване: факултативно възпоменание
Свети Паскал Байлон е испански монах и мистик от Ордена на малките братя. Роден е на 16-ти май 1540 г., в деня на Петдесятница, в Торе Хермоза, Арагон в семейство със скромен произход. От ранна възраст той става пастир и докато работи често се усамотява, за да се моли. Научава се да чете и пише сам, като се упражнява с помощта на молитвени книги. На 24-годишна възраст е приет в новициата във францискански манастир. На следващата година полага своя тържествен обет като „брат мирянин“, чувствайки се недостоен за свещеничеството. Служи в манастира и скоро става известен с добротата си към бедните и строгия си аскетизъм. Целият му живот се характеризира с дълбока любов към Евхаристията, която му носи титлата „богослов на Евхаристията“. Заради страстната му отдаденост и почит към тайната на Светата Евхаристия, той често е изобразен в акт на обожаване на Пресветото Тайнство, изложено в ostensorium. Умира в манастира във Виля Реал, близо до Валенсия, на 17-ти май 1592 г., в неделята на Петдесятница. Канонизиран е от папа Александър VIII през 1690 г., а през 1897 г. папа Лъв XIII го провъзгласява за покровител на Евхаристийните конгреси.