Възкресение Христово или Слизане в ада (каталожен номер 2295)
Каталожен номер: 2295
Изобразени: Иисус Христос Категория: Иисус Христос Местонахождение: Подходящи за: Помага срещу зависимости-Алкохол,Наркотици Честване: Великден Време за изработка:
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 40 - 45 дни Методи на изработка:
Ръчно рисувани или декупаж върху дърво, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;
Размери и цени
Описание
Празникът Възкресение Христово в иконофрафията се изобразява чрез две сцени. Едната илюстрира самото възкресение – ангел седи на гроба Господен и казва на жените мироносици, че Иисус е възкръснал.
Втората сцена представя как Христос слиза в ада, чупи адовите порти и извежда всички начело с Адам и Ева. Названието Слизане в ада посочва точно това действие. Църковното учение гласи, че двете действия на Възкресението и на слизането в ада се случват в един и същи момент. Те не могат да бъдат разделени исторически или смислово, защото изобразяват едно и също нещо.
Втората сцена е по-предпочитана от иконографи и богослови, пораради това че отразява самия акт на спасението- Иисус Христос слиза в ада и ни извежда от тъмнината отново към светлината. Този иконографски сюжет може да бъде изписан както с името Слизане в ада , така и като Възкресение Христово. Въпреки че, второто название не определя точно действието изобразено на сцената, може би то е по-правилното. Само по себе си името Слизане в ада не навежда към светли мисли и сякаш отдалечава човека от главната идея, а именно- Спасението, връщането ни към света на свелината.
В учението на Църквата слизането в ада е неразривно свързано с Изкуплението. Откакто Адам умрял, чрез самопринизяването на Спасителя трябвало да продължи това, което Адам прекъснал. Слизането в ада показва безгрешната природа на Христос и начало на Неговата слава. Независимо, че евангелистите нищо не казват за това мистериозно събитие, апостол Петър говори за него (Деян. 2:14-39) и в трета глава на първото си послание казва
"Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница" (1Петр. 3:19).
Христовата победа над ада, освобождението на Адам и оправданието на старозаветния човек е основна тема в Богослужението на празника.
Следвайки текста на богослужението, иконата "Слизане в ада" изразява духовно-трансцеденталната реалност на Възкресението – слизането на Господа в ада и разкриване целта и резултатите от Неговото слизане. В хармония със значението на събитието, действията в иконата заемат място в дъното на земята, в ада, показан като бездна. В центъра на иконата е застанал Спасителят. Авторът на Пасхалния канон, Св. Йоан Дамаскин, казва:
"Въпреки че Христос умря като човек и Неговата света душа се отдели от Неговото чисто тяло, Неговата Божественост припомня неразделимостта от тялото, а значи и единството на душа и тяло".
Христос се появява в ада не като негов пленник, а като Победител. Като Освободител на заточените там. Не като роб се появява, а като Господар на живота.Той е изобразен на иконата в сияние, символ на славата. Това се изобразява обикновено с различни нюанси на синьото и често е украсено със звезди и излизащи от него лъчи. Дрехата не е по-дълга от тази, с която е изобразяван по време на земния Си живот. Тя е в златно жълто.
Мракът на ада е осветен от тази светлина на божествените лъчи – светлината на Неговата Богочовешка слава. Това е светлината на идващото Възкресение. Спасителят е стъпил с нозете Си върху адовите врати, които Той е повалил.
В много икони под вратата в черната пропаст се вижда отблъскващата фигура на княза на мрака - Сатана.В по-късни икони можем да видим различни детайли. Силата на ада е разрушена и веригите са скъсани. С тях ангелите оковават Сатанаил виждат се ключове, пирони и т.н. В лявата Си ръка Христос носи свитък – символ на Възкресната проповед в ада според думите на свети апостол Петър.Понякога вместо свитък Той носи кръст, който вече не е позорен инструмент за наказание, а символ на победата над смъртта. Разкъсал на парчета веригите на ада (следвайки Адам, нашата прародителка Ева се издига с ръце в молитвено положение), Той освобождава Адамовата душа и с нея душите на всички онези, които очакват Неговото идване с вяра. Ето защо отляво и отдясно на тази сцена са показани две групи старозаветните светци и пророци. Отляво са цар Давид и цар Соломон в царски дрехи и корони, а зад тях стои св. Йоан Предтеча. Отдясно – Мойсей със скрижалите на Закона в ръце. Виждайки Спасителя да слиза в ада, всички те веднага Го разпознават и показват на другите Този, за Когото са проповядвали.
Слизането в ада е последната стъпка, направена от Него по пътя на Неговото самопринизяване. Със слизането в земната бездна Той отваря за нас врата към небето. Чрез освобождаване на стария Адам и с него на цялото човечество от робството на този, който е въплъщение на греха, мрака и смъртта, Той поставя основата на нов живот за съединените с Него в ново преродено човечество. Така духовното раждане на Адам е представено в иконата "Слизане в ада" като символ на бъдещото Възкресение на тялото, чийто първи плод е Възкресението Христово. Следователно тази икона изразява смисъла на събитието, чествано на Великден. Великденската икона е представяне на Възкресение Христово, а следователно и на бъдещото възкресение на човека от смъртта.
Втората сцена представя как Христос слиза в ада, чупи адовите порти и извежда всички начело с Адам и Ева. Названието Слизане в ада посочва точно това действие. Църковното учение гласи, че двете действия на Възкресението и на слизането в ада се случват в един и същи момент. Те не могат да бъдат разделени исторически или смислово, защото изобразяват едно и също нещо.
Втората сцена е по-предпочитана от иконографи и богослови, пораради това че отразява самия акт на спасението- Иисус Христос слиза в ада и ни извежда от тъмнината отново към светлината. Този иконографски сюжет може да бъде изписан както с името Слизане в ада , така и като Възкресение Христово. Въпреки че, второто название не определя точно действието изобразено на сцената, може би то е по-правилното. Само по себе си името Слизане в ада не навежда към светли мисли и сякаш отдалечава човека от главната идея, а именно- Спасението, връщането ни към света на свелината.
В учението на Църквата слизането в ада е неразривно свързано с Изкуплението. Откакто Адам умрял, чрез самопринизяването на Спасителя трябвало да продължи това, което Адам прекъснал. Слизането в ада показва безгрешната природа на Христос и начало на Неговата слава. Независимо, че евангелистите нищо не казват за това мистериозно събитие, апостол Петър говори за него (Деян. 2:14-39) и в трета глава на първото си послание казва
"Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница" (1Петр. 3:19).
Христовата победа над ада, освобождението на Адам и оправданието на старозаветния човек е основна тема в Богослужението на празника.
Следвайки текста на богослужението, иконата "Слизане в ада" изразява духовно-трансцеденталната реалност на Възкресението – слизането на Господа в ада и разкриване целта и резултатите от Неговото слизане. В хармония със значението на събитието, действията в иконата заемат място в дъното на земята, в ада, показан като бездна. В центъра на иконата е застанал Спасителят. Авторът на Пасхалния канон, Св. Йоан Дамаскин, казва:
"Въпреки че Христос умря като човек и Неговата света душа се отдели от Неговото чисто тяло, Неговата Божественост припомня неразделимостта от тялото, а значи и единството на душа и тяло".
Христос се появява в ада не като негов пленник, а като Победител. Като Освободител на заточените там. Не като роб се появява, а като Господар на живота.Той е изобразен на иконата в сияние, символ на славата. Това се изобразява обикновено с различни нюанси на синьото и често е украсено със звезди и излизащи от него лъчи. Дрехата не е по-дълга от тази, с която е изобразяван по време на земния Си живот. Тя е в златно жълто.
Мракът на ада е осветен от тази светлина на божествените лъчи – светлината на Неговата Богочовешка слава. Това е светлината на идващото Възкресение. Спасителят е стъпил с нозете Си върху адовите врати, които Той е повалил.
В много икони под вратата в черната пропаст се вижда отблъскващата фигура на княза на мрака - Сатана.В по-късни икони можем да видим различни детайли. Силата на ада е разрушена и веригите са скъсани. С тях ангелите оковават Сатанаил виждат се ключове, пирони и т.н. В лявата Си ръка Христос носи свитък – символ на Възкресната проповед в ада според думите на свети апостол Петър.Понякога вместо свитък Той носи кръст, който вече не е позорен инструмент за наказание, а символ на победата над смъртта. Разкъсал на парчета веригите на ада (следвайки Адам, нашата прародителка Ева се издига с ръце в молитвено положение), Той освобождава Адамовата душа и с нея душите на всички онези, които очакват Неговото идване с вяра. Ето защо отляво и отдясно на тази сцена са показани две групи старозаветните светци и пророци. Отляво са цар Давид и цар Соломон в царски дрехи и корони, а зад тях стои св. Йоан Предтеча. Отдясно – Мойсей със скрижалите на Закона в ръце. Виждайки Спасителя да слиза в ада, всички те веднага Го разпознават и показват на другите Този, за Когото са проповядвали.
Слизането в ада е последната стъпка, направена от Него по пътя на Неговото самопринизяване. Със слизането в земната бездна Той отваря за нас врата към небето. Чрез освобождаване на стария Адам и с него на цялото човечество от робството на този, който е въплъщение на греха, мрака и смъртта, Той поставя основата на нов живот за съединените с Него в ново преродено човечество. Така духовното раждане на Адам е представено в иконата "Слизане в ада" като символ на бъдещото Възкресение на тялото, чийто първи плод е Възкресението Христово. Следователно тази икона изразява смисъла на събитието, чествано на Великден. Великденската икона е представяне на Възкресение Христово, а следователно и на бъдещото възкресение на човека от смъртта.