Свети свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски (каталожен номер 2493)

Свети  свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски (каталожен номер 2493)
Декупаж:
13 x 18 см - 30.00 лв.
18 x 25 см - 40.00 лв.
25 x 35 см - 70.00 лв.
40 x 55 см - 160.00 лв.
50 x 65 см - 300.00 лв.

Ръчно рисувани:
18 Х 25 см - 180.00 лв.
25 Х 35 см - 300.00 лв.
30 Х 40 см - 400.00 лв.
50 Х 65 см - 650.00 лв.

Описание

Каталожен номер: Изобразени: Свети Игнатий Богоносец Категория: Светци, Апостоли и Пророци Местонахождение: Подходящи за: Помага срещу малодушие, Помага за усилване на любовта ни към Бога и ближния Честване: 20.12 Наличност: по поръчка Време за изработка:
Декупаж: 3-4 дни;
Ръчно рисувани: 30 дни
Методи на изработка:
Декупаж: върху дърво дорисувана ръчно с акрилни бои, състарена с патина и запечатана с няколко вида лак;

Ръчно рисувани
Описание
Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква, ако не се брои нейният основател, апостол Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже. На престола в Антиохия той наследява епископ Еводий през 67 г. и остава начело на нея до смъртта си през 107 г. Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от св. Симеон Метафраст (10 век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1-5). Против това предание е свидетелството на св. Йоан Златоуст, който пише, че св. Игнатий никога не е виждал лицето на Господа "в плът".Самият Игнатий обяснява това в смисъл, че той е човек, който “има (носи) Христос в сърцето си” (ϑεοϕόρος), а не такъв, който е носен от Бога (ϑεόϕορος).

За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Известно е само свидетелството от разказа за неговото мъченичество, че св. Игнатий е "мъж апостолски във всичко", който "грижливо управлява Църквата във Антиохия" - особено през време на гонението при император Домициан (81-96).Друго, известно за него, е сведението на църковния историк Сократ, според когото свети Игнатий първи е въвел в богослужението антифонното пение - по подобие на ангелите, възпяващи Светата Троица от две противоположни страни, които той е бил удостоен да съзерцава във видение.

Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим. Спори се върху годината на неговото мъченичество, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 г. За запазеният разказ за мъченичеството му, за това събитие споменават още св. Поликарп Смирненски св. Ириней Лионски и Ориген. Православната църква празнува неговата памет на 20 декември, а Римокатолическата църква – на 1 февруари. 29 януари пък е ден, в който Православната църква чества пренасянето на неговите мощи от Рим в Антиохия и обратно в Рим след падането на Антиохия в ръцете на арабите през 637 г. Днес те се пазят в храма “Свети Климент” в Рим.

Св. Игнатий е автор на седем послания, писани от него по пътя към неговото мъченичество, шест от които са написани до отделни поместни църкви (Ефеската, Магнезийската, Тралийската, Римската, Филаделфийската и Смирненската), а седмото - до св. Поликарп Смирненски. За тях съобщава още св. Поликарп в средата на II век, а в началото на 4 век Евсевий Кесарийски ги изброява в реда, в който те са признати и днес. Първият критичен превод на български език на тези текстове извършва и публикува Светослав Риболов.

С богословието на св. Игнатий Църквата навлиза в един нов етап, етап на обосноваването и разглеждането на църковните проблеми не само от практическа гледна точка, а предимно от богословска. Тоест, заражда се онази тактика, която ще важи за цялото сетнешно развитие на Църквата: наболелите проблеми да се решават чрез опити истината да бъде богословски изразена. Именно в лицето на св. Игнатий Църквата надживява стадия на лесната моралистика и етикология от времето на юдаизма и елинизма. Нещо повече, св. Игнатий показа, че християнинът богослов може да се ползва от езика на съвременния му духовен климат (юдаизъм, гностицизъм, елинизъм), без да се влияе съществено от него. Защото църковното богословие има свой специфичен път, път с предпоставки и насоченост, които трябва да се търсят при самото разкриване на църковната истина.

Св. Игнатий Богоносец, и в негово лице Църквата, окончателно приключва с влиянието на юдаизма и полага началото на едно ново богословие - Църковното богословие, при което вече се приключва със схоластичния анализ на понятия и теми.

Богословски принос

В богословието на св. Игнатий могат да бъдат различени три основни момента: а) богословие на епископското служение; б) богословие на църковното единство и в) богословие на евхаристийния реализъм, т. е. за реалността на връзката между вярващия християнин и Господ Иисус Христос, която в св. Евхаристия достига своята най-връхна точка.

а) По времето на св. Игнатий много вярващи не са считали за нужно да участват в св. Евхаристия, която местният епископ отслужвал. Те се съмнявали в автентичността и изключителността на местните епископи и създавали групи с тяхна си евхаристия. По този начин епископът и неговото служение в Църквата се превръщали в повърхностно звание, лишено от всякакво богословско основание и изключителност. Този проблем бил много наболял и съществувал още от времето на св. Климент Римски.

Св. Игнатий като разглежда богословски този проблем, свързва автентичността на св. Евхаристия именно с епископа, който е така "свързан" с Христос, както трябва да са свързани епископът и вярващите. Епископът е незаменяем, защото е "образ на Отца" (Послание до Тралийци 3:1). Епископското служение е продължение на делото на Господ и на апостолите.

б) Епископът е осезаемото и реално средоточие на църковното единство. Връзката с епископа е предпоставката за единението на човека с Бога и същевременно е и доказателството за наличието на това единение. Доказателството, че даден човек принадлежи към Църквата.

Ако няма единение на вярващите с епископа, тогава няма и "съборна (вселенска, от гр. καθολική ) Църква" (вж Смирн. 8:2). Св. Игнатий е първият църковен писател, който използва термина "съборна (вселенска) Църква", както и термините "християнство" (Магн. 10:3) и "Евангелие" (Смирн. 7:2 и др.) като единно понятие за четирите евангелски текста.

Богословското дело на св. Игнатий е значима и дръзновена стъпка в хода от живота на Църквата. Тук вече ясно и пълно се посочва църковната йерархия - за първи път се явяват разделно епископът, презвитерът и дяконът. А и христологията е по-дълбока и пълна. Като цяло богословието на св. Игнатий е събрало в себе си богословския дух на св. ев. Йоан и на св. ап. Павел. То обаче се доразвива и в богословие за единението с Господа, както и в богословие на мъченичеството.

За отбелязване е, че първият св. отец и учител на Църквата - св. Игнатий Богоносец, е и първият църковен писател, който поставя своето богословие, своето богословско учение, в пряка зависимост от Божието просветление и ръководство. Той изразява своето мнение по сотирологични въпроси само при положение, "ако Господ ми открие (Ефес. 20). Също така уверява филаделфийци, че това, което им е казал за единството с епископа, му е открито от Дух Светий (Фил. 7).

Житие

Рядко се случва историческата памет да запази толкова малко за един толкова велик мъж. Посланията на св. Игнатий са почти единственият източник за неговото житие, освен относителния принос на Евсевий и на значително по-късното "Мъченичество на св. Игнатий".

Св. Игнатий е роден в Антиохия, сега незначимо селце на име Антакия, в източната част на Турция, близо до Сирия. Той бил вторият епископ на Антиохия. Епископството му започва от 70 г. сл. Р. Хр. За личното му познанство с апостолите няма никакво съмнение. Текстовете, които са останали от него, издават не само добро образование, но и значим писателски талант с явна наклонност към поетичното слово.

В Антиохия св. Игнатий е имал възможността още като младеж да се запознае с водещите философски и религиозни течения на своята епоха. На каква възраст обаче той е станал епископ, не се знае. Но е сигурно, че неговият авторитет и духовна власт надхвърляли Антиохия, разпростирайки се върху цяла Сирия, а неговата известност била още по-голяма. Това личи от голямото уважение и безкрайното доверие, което му оказвали както малоазийските, така и римските християни. Безспорното е, че ставало въпрос за епископ с вселенски авторитет.

При гоненията на римския император Траян срещу християните св. Игнатий бил заловен и осъден на разкъсване от зверове в римския Колизей. Той бил закаран в Рим от група войници, които сам нарича "леопарди".

По време на пътуването си правил почивки в малоазийските градове Филаделфия, Смирна и Троада, откъдето продължил през Филипи, Дирахио (Албания) и Бриндези (Италия). В Колизея в Рим след горещи молби към римските християни да не попречат на мъченичеството му, той станал жертва на зверовете през 108 г. сл. Р. Хр.

Произходът на името Богоносец, което и сам св. Игнатий използва за себе си, не е напълно изяснен. Според Свещ. Предание той е Богоносец, защото е онова дете, което Господ вдигнал на ръце като пример за невинност (Мат. 18:1) и още защото при мъченическия му подвиг християните видели на гърдите му издълбано името на Господ Иисус Христос. Очевидно е обаче, че той се самоназовава „Богоносец", защото е изживявал по изключителен начин своето реално общение с Христос и имал ясно съзнание за това.

Паметта му се празнува се от Православната църква на 20 декември.

Творения

Св. Игнатий е написал 7 послания, и то в края на живота си. Други не са останали. Неговата реч е някъде лирична, а другаде драматична; на места е хармонична, а на други - несвързана; някъде е ясна, а понякога - затъмнена от сирийски идиоми. Знае се обаче, че той при всички случаи не е имал време за филологична обработка на писанията си, а и е писал под силно външно и вътрешно напрежение - окован на път за мъченическа смърт в Рим.

Посланията са написани по време на престоите му в Смирна и Троада. Пръв техен свидетел става св. Поликарп Смирненски, който ги изпраща (без онова до Римляни) на Филипяни.