Св. Патрик е роден около 385 г., син е на римски декурион (служител, отговарящ за събирането на данъците), на име Калпурниус. Дядото на св. Патрик бил свещеник на име Потитус. Живял е в село, намиращо се по устието на р. Севърн в Уелс. Когато Патрик бил на 16 години селото му било нападнато от разбойници и той бил пленен. Закаран бил в Ирландия и продаден като роб, след това започнал да пасе свине в планината Смелиш в графство Антрим, Северна Ирландия. По време на своето робство св. Патрик научава ирландски език, което след време се оказало много полезно в неговата мисионерска дейност.

По време на своето уединение в планината, той се отдавал на молитва и богомислие. По този начин той преживял шест години. През този период има две видения. В първото разбрал, че ще се завърне в дома си, а във второто разбрал, че има кораб, с който да отплава. След шестгодишно робство св. Патрик успява да се завърне в Британия при своите родители.

След известно време той заминал за Галия, където учил богословие в Оксер при св. Герман (паметта му се чества на 31 юли) в манастира на о-в Лерин, който е известен мисионерски център по онова време. Св. Патрик бил ръкоположен за дякон, свещеник и епископ, а след това му била поверена просветителска мисия в Ирландия, като в това служение той станал приемник на св. Паладий (паметта му се чества на 7 юли). Св. Паладий постига голям успех в проповедта в Ирландия. След като проповядвал там, той заминал за Шотландия, където година по-късно умира, това се случва през 432 г.

В житието на св. Патрик се разказва и за още едно чудно видение. Той видял ангел, който дошъл при него, а в ръцете си носел свитък с много слова. Избирайки си един от тях, ангелът посочил, че това е „гласът на ирландците“ и св. Патрик чул как те го молят да отиде при тях.

Въпреки че св. Патрик постигнал забележителни резултати в разпространението на Евангелието, той не бил първият или единствен мисионер в Ирландия. Той пристига там около 432 г., година след като св. Паладий започва своята мисия в Ирландия. Там имало и други мисионери, които били активни по югоизточното крайбрежие, но св. Патрик има най-голямо влияние и успех в проповядването на Христовото Евангелие. Заради това именно и той е известен като просветител на Ирландия.

Св. Патрик пише и своя автобиографична изповед, в която разказва за много изпитания и разочарования, които претърпял. Например св. Патрик разказва как споделил на свой приятел, че е смутен от определен грях, който извършил преди да навърши петнадесет години. Приятелят му го уверил в Божията милост и дори подкрепил избирането на Патрик за епископ. По-късно обаче той се обърнал срещу него и разкрил какво му е споделил той в опит да предотврати хиротонията му. Много години по-късно св. Патрик продължавал да скърби за своя скъп приятел, задето публично го посрамил.

Седем години св. Патрик преминава в пътувания, като Великия пост прекарва в планината на окръг Майо. В своята мисионерска работа св. Патрик основава множество църкви и манастири в Ирландия, но обръщането на ирландците в християнската вяра се оказва изключително тежка задача. Светецът срещнал голяма враждебност от страна на местните и бил нападан няколко пъти. Местните го обвинявали, че е чужденец и бивш роб. Въпреки всички изпитания и дори заплахи за живота му, св. Патрик остава верен на своето призвание и привел към Христовата вяра множество хора.

Едно друго произведение на св. Патрик също е запазено до наши дни. Това е т.н. Послание до Коротикус. В него светецът изобличава нападението на местните в една от неговите общини. В трудовете на св. Патрик можем да видим възприятието на светеца, което той има за себе си, а именно, че е призван от Бога, както и неговата решителност и скромност в извършването на мисионерската работа. Той счита себе си за грешен човек, най-невеж и най-малък и дори презиран от мнозина. „На Божията благодат дължа това, че чрез мен много хора се родиха отново“, пише той.

По времето, когато създава своя епископски център в Арма, Северна Ирландия през 444 г. св. Патрик има свои подопечни епископи, които му помагат, както и много местни свещеници и дякони. Той насърчава и увеличаването на монашеските братства в неговата епархия.

Св. Патрик се преставя пред Бога на 17 март 461 г. (някои източници твърдят, че е 492 г.) Има различни разкази за последните му дни, но те са предимно с легендарен характер. Св. Патрик често е изобразяван държащ трилистна детелина или бягащи от него змии. Той използва детелината, за да илюстрира учението за Св. Троица.

Датата 17 март е известна още и като Денят на св. Патрик и се отбелязва като голям празник в Ирландия. Св. Патрик е почитан също и в Православната църква, като западен светец преди схизмата, особено сред православните християни, живеещи в Ирландия. Според преданието светецът е погребан в катедралата в Даунпатрик, заедно със св. Бригита и св. Колумба, въпреки че нямаме пълни исторически данни за това.