Съществуват два вида изображения на Света троица-Новазаветна и Старозаветна: Старозаветната троица това е изображението на непознатите пътници ангели дошли при праотеца на израелския род-Аврам Библейската история разказва че Бог преди да затрие Содом и Гомор заради злото и греховете изпратил ангели да предопредят праведните Аврам и Сара. Бог обещал на престарелите Аврам и Сара че ще им се роди дългоочаквания син както и станало. На иконите обикновено ангелите са изобразени до неголям дъб-известния в цял свят като Аврамов дъб.

Новазаветната троица винаги изобразява стария-Отец , Сина и светия дух във вид на гълъб. Новазаветна се казва защото цялата пълнота на Бога се явява пред хората след въплащението на сина Божи на Земята

В християнското богословие (теология) Светата Троица е основна доктрина, която се поддържа от повечето направления на християнството. На богословски език възгледът, че Бог е Св.Троица се нарича тринитарианство. Според тринитарианството, Бог е едно същество, което съществува едновременно и вечно като три личности (или ипостаси) (Бог Отец, Бог Слово, т.е. Логосът, въплътил се в Иисус Христос от Назарет и Бог Свети Дух), които заедно са Светата Троица.

След IV век в източното и в западното християнство тази доктрина гласи, че "съществува един Бог в три лица" и всичките три лица са вечни и имат една божествена природа и отделно съществувание (битие). Тъй като мнозинството християни са тринитаряни, то вярата в Св.Троица е тест за ортодоксалност на вярата. В противоречие с тринитарианството съществуват групи като: бинитарианизъм (един Бог в две лица), унитаризъм (един Бог в едно лице), Бог като семейство или три отделни личности (църква на Иисус Христос на Светиите от последните дни, мормони) и модализъм (Бог съществува в определени моменти само като Отец, или само като Син, или само като Св.Дух)

В добавка на идеята за един Бог в три лица (личности), Синът (Иисус Христос) има две различни природи - напълно човешка и напълно божествена природа. Поради това той е наричан и Богочовек или Бог въплътен.

Доктрината за Св.Троица (или също Божието Триединство в западната мисъл) е формулирана от християнската църква в резултат от непрекъснати изследвания на Св.Писание, изяснявано в дебати и трактати и е първоначално формулирана на Първия Вселенски събор в Никея през 325г.сл.Хр. по такъв начин, че формулировката да е в съответствие с библейските (новозаветни и старозаветни) свидетелства. По-късно тази формулирова се подобрява в следващите вселенски събори. Най-широката библейска основа намираме в Евангелието според Йоан в Новия завет - всички твърдения на Иисус Христос за отношението между Отец, Сина (самия Иисус Христос) и Св.Дух.



В западната теология винаги тенденцията е била доктрината да се формулира започвайки от единството, стигайки до различията между лицата. В източното богословие тенденцията е била да се говори за всяко лице по отделно и след това да се стигне до единството на Бога. В този смисъл в западната мисъл се набляга повече на единството на Бог, а в източната повече на отделните лица.

За източните църковни отци една от отличителните черти на Отец е, че Синът е вечно роден от Него, а Духът е вечно изхождащ от Отец. Поради това западната идея за изхождането на Духа и от Сина (филиокве) е възприемана като еретична от изтока и е станала основата на различието между източното и западното християнство.

Западните отци първо говорят за Бог и неговите атрибути и след това за отношенията между лицата, като се опитват да изхождат повече от философски и логически предпоставки на доктрината. Според западното католическо богословие изхождането на Духа е обусловено от любовта между Отец и Сина, след като е прието вече, че Сина е образ на Отца и е вечно роден от Отца. Т.е. логиката е, че Сина изхожда от Отца, а Духа изхожда от любовта между Отца и Сина - от Отца и от Сина.

Въпреки, че протестантската мисъл включва думите "и от Отца" в Никео-Цариградския символ, обикновено те означават, че Св.Дух изхожда от Отца и е изпратен чрез Сина, което не влиза в противоречие нито с източно-православната формулировка, нито с католическата, защото изпратен не означава изхождащ. Изпратен означава, че Св.Дух е даден да обитава в християните по молба на Сина от Отца. По-точната протестантска формулировка в такъв случай гласи, че Св.Дух изхожда от Отца и е изпратен от Сина.